Старобългарски речник
трѫдовтъ
трѫдовтъ
-ꙑ
прил
същ
трѫдовтъ
м
ед
Този, който страда, който е болен
моⷧ҇ наⷣ҇ трѫдовтомь () водънꙑм прѣлогꙑ
СЕ
31а 17
Изч
СЕ
Нвб
Вж. при
водьнотрѫдовтъ