Старобългарски речник
трѫба 
трѫба -ꙑ ж Тръба, музикален инструмент въстрѫбіте на новъ мѣсѩць трѫбоѭ. въ нароіте день праꙁдьніка вашего СП 80.4 въ трѫбахъ кованахъ. і гласомь трѫбꙑ рожѣнꙑ. въсклікнѣте прѣдъ црмь гмь СП 97.6 ꙗкоже бо вельгласънаꙗ трѫба трѫбꙙшт вьставьꙗтъ многꙑ. на въплъен рат С 206.23 ꙿто же хотꙙтъ трѫбꙑ то л вьпл҄ь. глагол҄еть невѣстьнкъ грꙙдетъ С 372.21 аѭште га пакꙑ грꙙдѫшта ... съ свѣтълꙑм агг҄елꙑ. съ трѫбоѭ.  страхомъ  радостѭ С 486.12 Образно. дьньсь пророьскꙑ трѫбꙑ вьсь мръ въскрлшꙙ.  ѧже вьсѫдѹ господьна црькъв вьꙁвеселшꙙ  ѹвꙙꙁошꙙ С 319.2 Изч СП С Гр σάλπιγξ Нвб тръба ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА