Старобългарски речник
трѣснъ 
трѣснъ -а м Ресна, снопче нишки въсѣ слава дъщер цр вънѫтръѫдѹ. трѣснꙑ ꙁлатꙑ одѣна прѣкѹщена СП 44.14 Изч СП Гр [τὸ] κροσσωτόν Нвб Срв ресна АР БТР ЕтМл