Старобългарски речник
трѣбьнъ 
трѣбьнъ -ꙑ прил Жертвен, принесен в жертва аще кꙿто ѹдавленнѫ. л кръвь скотѭ. не вѣдꙑ ѣко ѹмръло естъ. ꙇл трѣбъно ꙿто беꙁ бѣдꙑ ѣстъ. ҃б҃і недѣл да посттꙿ сѧ СЕ 104b 21 Изч СЕ трѣбънъ Нвб Срв трѣбен НГер