Старобългарски речник
трьнѣнъ
трьнѣнъ
-ꙑ
прил
Трънен, който е направен от тръни
воін же съплетъше вѣнець трьнѣнъ
СК
Йо 19.2
Срв.Мт
27.29
СК;Мк
15.17
СК
ꙁде же іс вънъ носѧ трьнѣнъ вѣньцъ. прѣпрѫдьнѫѭ рꙁѫ
СК
Йо 19.5
Изч
СК
Гр
ἀκάνϑινος
ἐξ ἀκανϑῶν
Нвб
трънен
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
Срв
трънлив
Трънява падина
МИ
ЙЗах,Кюст
Трънливо дере
МИ
Трънлив валог
МИ
ЙЗ,МИПир