Старобългарски речник
трѹдт сѧ 
трѹдт сѧ -трѹждѫ сѧ -трѹдш сѧ несв св 1. Трудя се, полагам усилия въсѹе трѹдшѩ сѩ ꙁждѫштеї. аште не гъ стрѣжетъ града. вьсѹе бьдѣ стрѣгѫї СП 126.1 обае прѣжде варвъшхъ вамъ бесѣдѹмъ съкаꙁанꙗ.  о немьже мꙑ трѹдл сꙙ. прѣд прнесемъ С 345.17 Дам си труд да отида някъде. пѹст же мѫжꙙ жѹпанꙑ  сановтꙑ къ стѹмѹ. молꙙ го трѹдт сꙙ халꙿк҄доньскааго града С 561.8 2. Полагам духовни трудове, служейки на Бога; живея мъченически тако прлежъно трѹд сѧ о немь. ꙇ обраꙁъ бѫд емѹ СЕ 82b 18 ꙇ ꙁа нѧже трѹдлъ сꙙ естъ СЕ 58а 1 трѹдста сѧ ꙁвѣсто въ вꙿсе стотѣ съхранвъша сво тѣлесѣ С 25.28 ꙗко же ꙁа ха трѹдт сꙙ. пае же же ꙁа н҄ь ѹмьрѣт. мъꙁдамногамъ (!)  велкамъ ходата стъ С 98.30 с дн на десꙙте страстотръпьц.  добропобѣдьн мѫенц. трѹдшꙙ сꙙ дож  до коньца хса рад С 271.10 тако тъ ѹбо въ юнѣ врьстѣ трѹждааше сꙙ С 279.26  елкѫ м подас слѫ ѹмꙿнѫѭ  тѣле(..)ѫѭ. трѹждѫ сѧ. тръплѭ до конꙿца Р VII 3.3 3. Уморя се, изпитам умора бѣ же тѹ стѹденецъ ѣковль. ꙇс же трѹждъ сѧ отъ пѫт. сѣдѣаше тако на стѹденьц. годна бѣ ѣко шестаа М Йо 4.6 З А то како глагол҄етъ саꙗ бъ въьнꙑ не въꙁалꙿетъ. н трꙋдтъ сꙙ С 344.27—28  ꙗкоже ловѣкъ тако жвѣаше. ꙗдѣше хлѣбъ.  жꙙдааше. хождааше ногама.  трѹждааше сꙙ. повааше.  работааше С 473.30 4. Постарая се, погрижа се за нещо ꙇ дрѣво осѫдънꙑ съсѫдъ. плодъ створі. осѫжденꙑмъ свободѫ. трѹді сѧ въ спснье комъ тварь. ꙇ крстъ прішедъ балі сѧ ѣв К 10а 30—31 5. Прич. мин. деят. като същ. трѹдвъше сѧ м мн Изморените, изтощените странънꙑмъ ѹгаждаѧ въ днъ же отъ дꙿн. хѹжде лѣпааго трѹдвъшꙙѧ сꙙ прмъ. въꙁъмъ водонось. наꙙ т пѫтьмь на рѣкѫ С 550.23 М З А СП СЕ К С Р Гр κοπιάω ἀτονέω κάμνω ἀσκέω ἀγωνίζομαι ἀγωνιάω πονέω πονέομαι πόνοι трꙋдт сѧ трѹдіт сѧ Нвб трудя се ОА ВА АК Бот Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА