Старобългарски речник
троьнъ 
троьнъ -ꙑ прил троьно дносѫщь ἡ ὁμοούσιος Τριάς Според християнския догмат за Светата Троица — единосъщие [единстнво на същността, на естеството], което се проявява в три лица [ипостаси] — Бог Отец, Бог Син и Свети Дух божьствьнї же отьц льсть облвъше. стінънѫѭ  нераꙁдѣл҄ꙗмѫѭ вѣрѫ. дносѫштꙗ троънааго С 189.16 Изч С троънъ Нвб троичен остар ВА Срв троически остар ОА