Старобългарски речник
троца 
троца -ѧ ж Според християнската религия — божествената троица, триединният Бог [Бог Отец, Бог Син и Свети Дух] вꙿсевлко гі. троце бже вꙿсемогꙑ. бѫд м помощьнкъ. ꙇ бѫд м подавъ слѫ СЕ 72b 4 еднѫ тѧ по естьстьвѹ поѫ. троцѫ же ѹпостасьнѫѫ ьтѫ. ѡе  сне. дше ѹтѣшьньн ТФ А 23 тако же творааше вьса лѣта жтꙗ свого ... ꙁаповѣдаѧ  сьвѣдѣтельствѹѧ о вьсѣхъ. сповѣдат  славт. нераꙁдѣлꙗмѫѭ  кѹпꙿносѫштѫѭ троцѫ С 207.26—27 вѣрѹѭ аꙁъ въ отца  сꙑна  стааго дха. въ прѣстѫѭ троцѫ съпасаѭштѫѭ мръ С 261.4 тебѣ славѫ  благодарен въꙁдамъ. кѹпꙿно съ отьцемъ  съ свꙙтꙑмъ дѹхомь. дносѫштьнѣ  жвотворꙙшт.  вседръжꙙштї троц С 342.27 сего рад ѹбо праꙁдьнѹмь ... вѣрѹѭште въ оца  сна  стааго дха. въ троцѫ дностьствьнѫ  несътворенѫ С 486.8 нѣстъ бо нкꙑ же трѹдъ (наш.) тьенъ твое мсⷧ҇тън. ѭже тъ даеш бе мо троце Р VII 4.11 свѧтаꙗ [прѣсвѧтаѩ] троца ἡ ῾Αγία Τριάς Светата Троица, название на християнския бог, основаващо се на християнския догмат за трите лица на божеството — Бог Отец, Бог Син и Свети Дух тѣмьже ꙇже бес покаанѣ ѹмьретъ. то авѣ то естъ. ѣко нѣстъ крестьѣнъ. понеже не вѣрѹетъ вьскрѣшенью. н въ ст҃ѫѭ троцѫ СЕ 66b 18 кръщаемъ сѧ въ стѫѭ троцѭ. въ мѧ оца  сна ꙇ стааго дха СЕ 67b 8 еже сѧ прѣстаа троца реетъ. оць  снъ ꙇ стꙑ дхъ. тр състав съльно въ едномь бжьствѣ СЕ 67а 12 стꙑ еппъ ... поліа свꙙштеноѭ водоѭ тѣло. сътворвъ прꙁъвань стꙑѧ троцꙙ.  абь въскрьсе мрьтвьць С 537.7 СE ТФ С Р Г Гр τριάς ἡ τρισσὴ ὀνομασία Нвб троица ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР