Старобългарски речник
травт 
травт -травлѭ -травш несв сег деят прил травл҄ѧ σιτούμενος Който убива, който изяжда пастѹхъ добрꙑ  благъ. положтъ дѹшѫ своѭ ꙁа овьцꙙ своѧ. да ꙗкоже овьцꙙ травꙙштма (погр. вм. травѧштмъ, Север., с. 328, бел. под линия) влькомь овꙿцеѩ лꙙѧтъ ловьц С 328.23 Изч С Нвб Срв травя диал ВА ДА