Старобългарски речник
тождерождень 
тождерождень -ꙗ ср Единородното човечество, което има същата природа като Исус Христос, който се ражда като човек нъ помꙑшлꙗѭ поборꙙштааго м. неꙁдреенѫѫ слѫ. прѣдолѣвъ бо протвъствѹ сьмрьт.  вьсѫ крѣпость го отъмъ. то ѹже не матъ сътворт о тѹждерожден. (погр. вм. тождерожден, Север., с. 490, бел. под линия) гоже обраꙁъ въспрѧт многомъ млосръдїмъ съподоблъ С 490.14 Изч С Гр τὸ ὁμογενές Нвб Ø