Старобългарски речник
тождеменень 
тождеменень -ꙗ ср Едноименност, еднаквост на имената бѣ юда дрѹгꙑ ѹенкъ. рьвьнвꙑ наремъ. да да не бѫдетъ тождеменмь наꙗже [!] блаꙁна отълѫ сего от ного.  оного отъ доброст намѣн юда рьвнвъ С 410.16—17 Изч С Гр ὁμωνυμία тождемен Вж. при тождементъ Нвб