Старобългарски речник

тлѣщ сѧ

тлѣщ сѧ -тлькѫ сѧ -тльеш сѧ несв Удрям се, нанасям си удари с нещо  вꙑнѫ день  ношть. въ гробѣхъ  въ горахъ бѣ. вьпѩ  тлъкꙑ сѧ каменемь М Мк 5.5 Изч М З Гр κατακόπτω ἐμαυτόν Вж. при тлькнѫт Нвб