Старобългарски речник
тшна 
тшна -ꙑ ж 1. Прен. Тишина, покой, спокойствие тогда въставъ ꙁапрѣт вѣтромь  морю. ꙇ бꙑстъ тшна велѣ М Мт 8.26 З. Срв.Мк 4.39 М, З;Лк 8.24 М З А 2. Прен. Пристанище, спокойно място, убежище колюбвꙑ владꙑка. абь толкꙑмъ грѣхомъ проштень мѹ сътвор. на покаꙗнꙿꙗ прбѣгаатъ тшнѫ. ѹпꙿван дно на справьнь дш наставнка мꙑ С 523.9 Изч М З А С Гр γαλήνη λιμήν тішіна Нвб тишина ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР Срв Тиша ж ЛИ Тишан ЛИ Тишана ж ЛИ Тишански ФИ Тишев ФИ