Старобългарски речник
тхъ 
тхъ -ꙑ прил 1. Прен. Тих, кротък, смирен  рекѫ мъ не вѣдѣ васъ. мѡусно же пон҄еже кротъкъ бѣ  тхъ С 383.24 не отътꙙꙁамъ сꙙ ѹбо. не тольма прмътъ ѹста пророьска. ꙗкоже кротъкꙑхъ  тхꙑхъ ловѣкъ С 383.20—21 нъ тхо  свѣтъло покаꙁааше лце сво С 117. 18 беꙁꙿ лѣност сь тхомъ лцемъ. ношааше водѫ отъ рѣкꙑ ефрата С 550.7 2. Прен. Тих, спокоен, безбурен тхо отш плаваѭштїмъ. надежда беꙁнадеждънꙑмъ С 143.28  аб къ тхѹѹмѹ прстанштѹ стьцѹ бжью ѹстрьм сꙙ С 567.9 Изч С Гр πρᾶος Нвб тих ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Тих ЛИ Тиха ж ЛИ Тихов ФИ Тихол ЛИ Тихолов ФИ Тихомир ЛИ Тихомиров ФИ СтИл,РЛФИ Тиов дол МИ ЙЗ,МИПир