Старобългарски речник
тньнъ 
тньнъ -ꙑ прил Тинест, тиняв, мръсен тѹ данлъ въ прѣсподнмъ гробѣ адовѣ. тѹ ремꙗ ꙗко въ ꙗмѣ тньнѣ въ адьстѣамь гробѣ.  съмрьтьнѣѣм’ стьлѣн С 461.1 Изч С Гр [τοῦ] βορβόρου Вж. при тнавъ Нвб