Старобългарски речник
т 
т съюз 1. Свързва еднородни части на речта: и блаженааго же ꙁнона  алеѯандра.  ѳеодора сѫштемъ мъ сломъ етꙑр. т шесть. повелѣ въ сѫдштѹ првест С 177.20 2. Свързва съчинени съединителни изречения: и, и така, и тогава ѧдо не ѹстꙑд сѧ лца ла. т пота то сѫщее вь тебѣ. всѣ бо обнажена сѫтъ прѣдъ ома бжма СЕ 68а 5 ѡтдѣте отъ лоꙁѣ. ѡтъ нвъ. ѡтъ врътоградъ. т отд въ горꙑ пѹстъѧ СЕ 59а 23 нкътоже бо таѩ врѣдъ сво. а не покаꙁаѩ его враю. т ꙇцѣлѣетъ. нъ прлежъно щѧ цѣлтелѣ СЕ 68а 9 въложѫ пръстъ сво въ гвоꙁднꙑѧ ꙗꙁвꙑ. т тъгда вьꙁвѣрꙋѭ ѹдес ꙁѣло вьꙁштѫ сеѭ с рѫкоѭ С 500.29 пръво въ томъ наѹат сꙙ. т тако въ лаврѣ жт С 284.17 т понеже ꙁдошꙙ съ страхомъ  радостѭ. се сѹсъ сьрѣте  глаголꙙ радѹта сꙙ С 446.5 СЕ С Гр καί εἶτα δέ οὖν Нвб Ø