Старобългарски речник
тае 
тае нареч съюз I. нареч После, сетне, тогава тае цѣсарь събъравъ отъвьсѫдѹ стꙑѧ епскѹпꙑ. въ нк҄ескꙑ градъ С 188. 25 млѹте мꙙ. тае ꙁведосте мꙙ. тъгда глагола мѹ велкꙑ ѳалас. въкѹс брашьна С 168.5 тае въшъдъ въ цръкꙿвште артемдово. вьꙁсковааше капштъ црькъвънꙑхъ С 221.7 (т)ае прхо(д)ште() брат( мн)ого невѣр(ь)ство съ (бьів)аетъ с б(ьі)ват ЗЛ IIа 22 II. съюз Свързва съчинени съединителни изречения с темпорална последователност: и, и след това поставшꙙ ѹбо го на дрѣвѣ. тае по томъ  пресвутера кого мтродора вѣрꙑ марк҄іаньскꙑѧ С 141.9 не може отьвѣштат мꙋ словесе. тае по малѣ асѣ глагола цѣсаръ къ блаженѹѹмѹ С 194.22 аб же въсковъ ꙁа ѹенка свого молтвѫ творꙗаше. тае пршъдъшѹ мѹ веерꙿ. въпрашааше го. да т сꙙ то ꙁъло сътвор С 275.29 С ЗЛ Гр εἶτα μετὰ ταῦτα ἵνα καὶ λοιπόν. Срв. таже Срв таже Нвб таче остар ВА