Старобългарски речник
тать 
тать - м Крадец се рее не ѣко о нштхъ пеааше сѧ. нъ ѣко тать бѣ. ꙇ скрнцѫ мꙑ. ꙇ вьмѣтаема ношааше М Йо 12.6 З А СК не съкрꙑвате себѣ съкровшта на ꙁем. ꙇдеже ръвъ  тьлѣ тьлтъ. ꙇдеже тате подъкопаваѭтъ  крадѫтъ М Мт 6.19 З А СК вьс елкоже хъ прде прѣжде мене. тате сѫтъ  раꙁбонц. нъ не послѹшашѧ хъ овъцѧ М Йо 10.8 З А ѣще відѣаше татъ теааше съ німъ. ї съ прѣлюбодѣі ѹѩстъе свое полагааше СП 49.18 ꙁапрѣщаетъ т гь. ꙇ ꙁгонтъ тѧ трѧсавце. крадѫщѣ ота слѫ его. тъмоѭ ꙁадѣѭщ сѧ. ѣко  тать СЕ 47b 16 ꙗко прѣданнка раꙁбонка тат. толкѹ добрѹ съподоб. да  до послѣдьнꙗго веера трьпꙙ мѹ прѣбꙑ С 409.21 М З А СК СП СЕ С Гр κλέπτης татъ Нвб тат остар ОА ВА БТР АР РРОДД ЕА ДА