Старобългарски речник
тат сѧ 
тат сѧ -таѭ сѧ -таш сѧ несв 1. Тая се, крия се, спотайвам се, прикривам се по схъ же дьнехъ. ꙁⷱ҇. ꙁаѧтъ елсаветь жена его. ꙇ таѣше сѧ д҃ мсцъ глѭшт М Лк 1.24 З А слънъце праведъное. сего раді стѣнь прѣста. слънъцю бо сѫштю. стѣнь таітъ сѧ К 7а 9—10 страхѹ же многѹ сѫштѹ въ градѣ крьстьꙗномъ ... ов ѹбо бѣжаахѫ въ горꙑ. ов же на селѣхъ сѫште таꙗхѫ сꙙ С 98.9 вь тѣхъ же мѣстѣхъ раꙁбонц нѣц таѧште сꙙ. ꙗко мѣньꙗ обл бѣаше въ манастꙑр С 557.24 савнъ кто ... въ хꙑꙁѣ малѣꙿмъ  съ нѣм крьстꙗнꙑ таꙗше сꙙ. въ постѣхъ  молтвахъ дьнь  ношть прлежꙙ С 145.13 2. Прич. сег. деят. като същ. таѩще сѧ ср ед τὸ ἐγκρυπτόμενον Скритото; нещо, което не се вижда марꙗ рее. аште стнѫ повѣдѣ не меш м вѣрꙑ. ѫтробꙑ ꙁьрш. а таѩштааго сꙙ вь н҄е не вдш С 241.15 М З А К С Гр περικρύπτω ἐμαυτόν κρύπτομαι διαλανϑάνω Вж. при тат Нвб