Старобългарски речник
та 
та нареч 1. Тайно, скришом осіфь же мѫжь еѩ. правьденъ сꙑ  не хотѧ облііті еѩ. въсхотѣ та пѹстіті ѭ А Мт 1.19 СК Б егда же въꙁдѫ братрѣ его въ праꙁдьнкъ. тъгда  самъ въꙁде не ѣвѣ. нъ ѣко та М Йо 7.10 З А аꙁъ вьсегда ѹхъ на сънъмшт. ꙇ въ цръкъв(е) ꙇдеже вьс ꙇюдѣі сънемлѫтъ сѧ. ꙇ таꙇ не глахъ несоже З Йо 18.20 А СК ѡклетаⷡѭⷶштаго таі скрънѣго своего. сего вꙑгънахъ. гръдомь окомь і несꙑтьномь срдцемь съ сімь не ѣдѣахъ СП 100.5 Срв. С305.28 фарсе же ꙁъвавꙑ го на обѣдъ. та въ дѹшьнѣѣмь с дѣльнцѣ хѹльнꙑ ковааше на н҄ь мꙑсл С 392.27 сце блѫднц вѣрьно та въ дѹш. дѣлꙿнца молꙙшт съ сльꙁам. ѹждаахѫ сꙙ вьс трьпѣню сѹсовѹ С 392.22 Незабелязано. блѫдьнца стъ сласть. сладъко т бесѣдѹтъ съпрьва. та въпѹштаѭшт. бесѣдоѭ горесть съмрьтънѫѭ С 351.6 дрѹгаꙗ пркоснѫ сꙙ подраꙁѣ рꙁѣ мѹ та.  та цѣльбѫ вьꙁꙙ С 308.8 2. литург Тихо, полугласно ꙇ твортъ ппъ моⷧ҇твѫ сѭ та СЕ 93а 12 Срв. СЕ100а 10 СЕ63а 15 СЕ65а 4 поⷫ҇ мⷬ҇ всⷨ҇ѣ люⷣ҇  дхⷡ҇о твⷨ҇ое. дⷺ҇ глⷡ҇а наⷲ҇ гю поⷦ҇. люⷣ҇ тебѣ гі. поⷫ҇ та СЕ 100b 2 Срв. СЕ81b 11 СCIIIа 17 М З А СК Б СП СС СЕ С Гр λάϑρα λάϑρᾳ λαϑραίως μυστικῶς ἐν κρυπτῷ ἐν τῷ ἀποκρύφῳ ἐν τοῖς ἀφανέσι таі Нвб тай остар ВА Срв тайно ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР