Старобългарски речник
таде
таде
-ꙗ
м
ЛИ
1. Тадей — другото име на Юда [Иуда] Яковов — брат Господен, наречен още и Левий, син на Йосиф Обручник и Мария. Един от 12–те апостоли, автор на съборно послание. Пр. на 19 юни и 30 юни [Събор на 12–те апостоли. През IХ—Х в. и на 16, 22 и 26 май]
ѡбѣма же на десѧте аплма. ꙇмена сѫтъ се. пръвꙑ смонъ ... ꙇ келеве нареенꙑ таде
М
Мт 10.3
З
ꙇ нарее мѧ смонѹ петръ ... ꙇ томѫ. ꙇ ѣкова алф҄еова. ꙇ тадеа
М
Мк 3.18
З
мⷺц҃а юⷩ҇ ꙁ҃ ҃ꙇ стаго апла тадѣа
А
147b 5
2. Тадей — един от 70–те апостоли. Пр. на 21 август и 4 януари [Събор на 70–те апостоли. През IХ в. на 19 юни и 19 август]
мⷺц҃а авгоⷭ҇ ҃ стаго апла тадеа. прⷬ҇ока самолѣ
А
152а 16
Изч
М
З
А
Гр
Θαδδαῖος
тадѣ