Старобългарски речник
таверъ 
таверъ м МИ Тавор — планина [588 м] в Палестина на югоизток от гр. Назарет и на североизток от Изреелската или Ездрелонската долина [Merdesch ibn ’Amir] северъ ї море тꙑ соꙁъда. таверъ ї ръмѹнъ імені твоемѹ въꙁдрадовасте сѩ СП 88.13 Изч СП Гр Θαβώρ От евр T̄ab̄or