Старобългарски речник
сурѣннъ 
сурѣннъ м ефремъ сурѣннъ ᾿Εφραίμ ὁ Σύρος Ефрем Сирин [ок. 306—373 г.] — дякон в Ефес, ученик на низибийския епископ Яков; изтъкнат писател и църковен поет. Пр. на 28 януари мⷺца енѹⷬ҇ ҃ѕ҃ стаⷢ҇а оца наⷲ҇ ефрема сѵрѣнна А 141b 2 Изч А сѵрѣннъ Нвб Срв сириец ОА