Старобългарски речник
сурнъ
сурнъ
-а
м
Сириец, жител на Сирия
н еднъ же отъ нхъ ост с. тъкмо неоманъ сурнъ
СК
Лк 4.27
Изч
СК
Гр
Σύρος
Нвб
Срв
сириец
ОА