Старобългарски речник
сѫщь 
сѫщь -ꙗ ср Същност, естество  божьствънаꙿ псанꙗ отврьнь кръꙿмлꙗват. сꙑнѹ  словѹ божю. рождъшѹѹмѹ сꙙ оть н҄его беꙁнаꙙльно прѣжде вѣкъ. штѹждѹ бꙑт сѫштꙗ отьа С 188.7 Изч С Гр οὐσία сѫшт Нвб Срв същина ж същност ж ОА ВА АК НТ Дюв ЕтМл БТР АР сущност ж остар ВА