Старобългарски речник
сѫсѣдꙑн҄ 
сѫсѣдꙑн҄ ж Съседка; жена, която живее наблизо  обрѣтъш съꙁꙑваатъ дрѹгꙑ.  сѫсѣдꙑнѧ глѭшт. радѹте сѧ съ мъноѭ. ѣко обрѣтъ драгмѫ ѭже погѹбхъ М Лк 15.9 Изч М З Гр γείτων Нвб Срв съседка ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР соседка остар ВА