Старобългарски речник
сѫмьнѣньнъ
сѫмьнѣньнъ
-ꙑ
прил
Съмнителен, подозрителен
аще л ес посъланъ цѣмь. прмѧталъ сѧ вьнеꙁаапѫ ... ѡтъ сѫмьнѣнꙿна мѣста. ѡтълѫ сѧ ꙇ отъдѣл. ѹстꙑд сѧ
СЕ
54b 17
Изч
СЕ
Гр
ἀπερίσκεπτος
сѫмьнѣнꙿнъ
Нвб
съмнен ’изпълнен със съмнение, смутен’
диал
ДА
Срв
съмнителен
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
БТР
АР
сумнителен
остар
ВА