Старобългарски речник
сѫдьба 
сѫдьба -ꙑ ж 1. Преценка, препоръка, присъда отъ ліца твоего сѫдъба моѣ іꙁідетъ. оі моі тогда (!) відіте правꙑнѩ СП 16.2 страхъ гнъ прѣістъ прѣбꙑваетъ вь вѣкѹ. сѫдъбъ гнѩ стіньнꙑ оправъданъ въкѹпѣ СП 18.10 правъда твоѣ ѣко горъї бжѩ. сѫдъбъї твоѩ беꙁденїе мъного СП 35.7 їсповѣмь сѩ тебѣ въ правості срца. вьнегда наѹт мі сѩ сѫдъбамъ правъдꙑ твоеѩ СП 118.7 Срв. СП118.106 СП118.160 ѹстънама моїма їсповѣдѣхъ. вьсѩ сѫдъбꙑ ѹстъ твоїхъ СП 118.13 пѫть рѣснотъї ꙁволхъ. сѫдобъ твоїхъ не ꙁабꙑхъ. прлѣніхъ сѩ съвѣдѣнїхъ твоїхъ гі СП 118.30 гласъ моі ѹслꙑш гі по млості твоеї. по сѫдъбѣ твоеї жв мѩ СП 118. 149 помѩнѫхъ сѫдъбꙑ твоѩ отъ вѣка гі. ї ѹтѣшхъ сѩ СП 118.52 седмь кратꙑ дьне хвалхъ тѩ. ѡ сѫдъбахъ правъдъї твоеѩ СП 118. 164 2. Справедливост, правда да въꙁнесетъ сѩ десніца твоѣ. правъда  сѫдъба ѹготоваше прѣстолѹ твомѹ СП 88.15 СП Гр κρίμα сѫдъба сѫдба Нвб съдба, ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл съ̀да диал ДА судба остар ВА