Старобългарски речник
сѫдскъ 
сѫдскъ -ꙑ прил кън҄гꙑ сѫдскꙑѧ ἡ βίβλος τῶν κριτῶν Книга на съдиите, една от книгите на Стария Завет васъ бо могѫтъ прѣльстт. пон҄еже потаѭтъ сꙙ вамъ. кн҄гꙑ сѫдскꙑѧ. цѣсарьскꙑѧ сходьнꙑѧ.  вꙿс о н҄хъже облен бꙑваѭтъ. нъ штѫтъ С 127.16 Изч С Нвб съдийски ОА ВА ЕтМл БТР АР ЕА судейски остар ВА