Старобългарски речник
сѫботьнъ 
сѫботьнъ -ꙑ прил Съботен, който се отнася до събота ꙇ вънде по обꙑа(ю) своемѹ. вь день соботънꙑ въ сънъмште М Лк 4.16 А СК въ вееръ же соботънꙑ. свтаѭщ въ пръвѫѭ соботѫ. прде марѣ магдалꙑн҄. ꙇ дрѹгаѣ марѣ вдѣтъ гроба М Мт 28.1 З А СК шесть денъ естъ вь нѧже достотъ дѣлат. въ тꙑ ѹбо прходѧште цѣлте сѧ а не вь день соботънꙑ М Лк 13.14 З А СК которааго васъ осълъ л волъ въ стѹденецъ въпадетъ. ꙇ не абе стръгнетъ его. вь день соботънꙑ М Лк 14.5 З А СК  на съпасен дѹшамъ прде.  праꙁдьнъствѹ сѫботьнѹѹмѹ отъмьштаѭтꙿ. а ѹдодѣаню съпаса не раꙁѹмѣѭтъ С 396.27 М З А СК С Гр [τοῦ] σαββάτου [τῶν] σαββάτων соботънъ сѫботънъ Нвб съботен ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА