Старобългарски речник
сѣть 
сѣть -ꙗ ср събир Посеви, засети ниви пае же ште растѣѣше страхъ на неьствꙑхъ дѹсѣхъ. ꙗкоже мъ  н҄вꙑ дѣлат  пешт сꙙ вьсѣмь садомь  н҄вънꙑмъ сѣтмъ повелѣнмъ го С 40.22—23 Изч С Гр [τὰ] σπόριμα сѣт Нвб Срв сято, сятото прич прил същ