Старобългарски речник
сѣтовань 
сѣтовань -ꙗ ср Мъка, скръб, страдание, огорчение днъ же отъ смене ослабѣвъ. протвѫ лютꙑмъ бѣжавъ отде. сѣтован беꙁмѣрно стꙑмъ С 92.13—14 Изч С Гр πένϑος сѣтован Нвб сетова̀ние остар РРОДД