Старобългарски речник
сѣдъ 
сѣдъ -ꙑ прил Стар, възрастен вдѣаше патрархъ третꙗго на десꙙте сѣдꙙшта на кра стола.  се лце го обраꙁꙑ ꙁмѣнꙗше. овогда ѹбо вдѣт  бѣаше сѣда. овогда же отрока С 121.26 Изч С Гр πολιός Вж. при сѣднавъ Нвб