Старобългарски речник
сѣдат сѧ 
*сѣдат сѧ -сѣдаѭ сѧ -сѣдаш сѧ несв сег деят прил не сѣдаѩ сѧ ἄρρηκτος Неразрушим, който не се разпада, твърд, здрав  се рекъ прлѣп къ сѣдаѭштѹѹмѹ сꙙ [!] камен смокъве С 300.14 да же ѹбо жъꙁлъ ароновъ сѹхъ сѫштъ. раст  процвст повелѣ богъ. тъ же  не сѣдаѭштѹѹмѹ сꙙ  сѹхѹѹмѹ камꙑкѹ въꙁдрастт повелѣ на покаꙁан ꙋдомъ С 300.16—17 Изч С Нвб Ø