Старобългарски речник
сьребролюбл҄ень 
сьребролюбл҄ень -ꙗ ср Сребролюбие, алчност правꙑ. блаженꙑ павелъ глаше ѣко корень вьсѣмъ ꙁъломъ (.)стъ съребролюбленье К 4b 27 Изч К Калка от гр φιλαργυρία съребролюбленье Нвб Срв сребролюбие ОА ВА ЕтМл БТР АР