Старобългарски речник
сꙑтость 
сꙑтость - ж 1. Ситост, насищане с храна вѣдꙑ ꙗкоже рѣвьнаа сꙑтость. н бьдѣт вѣстъ. н цѣломѫдрьствоват.  велан мльат не трьптъ С 279.20—21 Прен.Преситеност, отвращение.  дастъ імъ прошенье іхъ.  посъла сꙑтостъ въ дшѩ іхъ.  прогнѣвашѩ мосѣа въ стану (!).  аарѡна стаго гнѣ СП 105.15 2. Прен. Насита; сладост; духовна наслада о мѫен памꙙт. како сꙑтость бѫдетъ любꙙштїмъ мѫенкꙑ. ꙁан҄еже къ добрꙑмъ клеврѣтомъ. ьсть  ѹкаꙁан стъ прꙗꙁн. къ обьштѹѹмѹ владꙑцѣ С 82.2 3. Обилие, изобилие [образно] братъ нѣкто ... прѣбꙑ ѹ н҄его годъ малъ. отъходъно жт сь н҄мъ жвꙑ. же братъ сꙑтостъ пае прмъ таковаго трьпѣнꙗ глагола къ старьцѹ ... вьꙁдѣвѣ ѹже въ манастꙑрь ... ꙗко нсоже брашна не мавѣ сьде С 290.1 беꙁ сꙑтост ἀπλήστως Безкрайно, безпределно, ненаситно блажѫ ѹста твоꙗ. бе сꙑтост насꙑштьша сꙙ.  прложьша сꙙ къ сѹсовомъ ѹстомъ.  дѹха ста отъ тѫдѹ спльн҄ьша сꙙ С 457.26 до сꙑтост εἰς κόρον До насита алꙿѫштхъ въ пѹстꙑн҄. до сꙑтост кръмм бѣахѫ С 398.22—23 Изч СП С Гр κόρος πλησμονή сꙑтостъ Нвб ситост ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА