Старобългарски речник
сътѫжень 
сътѫжень -ꙗ ср беꙁ сътѫженьꙗ ἀνολιγώρως Безгрижно, без притеснение, спокойно етꙑр десꙙт же лѣтъ сътвор тѹ сѣдꙙ. беꙁъ сътѫженꙗ.  горꙙштѫ любьвьѭ.  божьствънꙑмъ огн҄емъ раꙁгараѧ сѧ прсно С 273.29 Изч С сътѫжен Нвб Срв стънжен прил диал ЕтМл