Старобългарски речник
сътѧгнѫт 
сътѧгнѫт -сътѧгнѫ -сътѧгнеш св Стегна, пристегна нещо завързано, затегна  потомъ повелѣшꙙ прнест трьст.  расцѣпвъше на дьво обложт по пльт мѹ.  връвѭ обꙙꙁавъше сътꙙгнѫт. доньдеже погрꙙꙁнетъ трьсте въ пльт го С 270.7—8 сътѧгнѫт  ꙁавт περισφίγγω Затегна повелѣшꙙ прнест вратъ  въложт  вь н҄ь.  сътꙙгнѫт  ꙁавт ꙁѣло С 269.3—4 Изч С Гр κατασφίγγω сътꙙгнѫт Нвб стегна ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв стягам