Старобългарски речник
сътрѧст сѧ 
сътрѧст сѧ -сътрѧсѫ сѧ -сътрѧсеш сѧ св Разтреса се, разтреперя се отъ страха же его сътрѧсѧ сѧ стрѣгѫште. ꙇ бꙑшѧ ѣко мрътв М Мт 28.4 З А СК тѹ бо тъгда сьсѣе хс. въ ѹжасѣ главꙑ сльнꙑхъ. тѹ сътрꙙсе сꙙ вь н҄емъ С 466.18 Изч М З А СК С Гр σείομαι сътрꙙст сꙙ сьтрѧст сѧ Нвб стреса се остар ВА АК НТ ДА