Старобългарски речник
сътврьдт 
сътврьдт -сътврьждѫ -сътврьдш св Стегна, завържа здраво  веденъ бꙑстъ съвꙙꙁанъ рѫкама. въ преторъ платовъ. рѫцѣ слѣпꙑхъ цѣльбьнѣ. хромꙑхъ враъбьнѣ.  прьст ѫꙁам сътврьжден бѣахѫ С 431.20—21 Изч С Гр ἐνηλόω Нвб Срв ствърдявам ОА ствръдна се Дюв