Старобългарски речник
сътворт 
сътворт -сътворѭ -сътворш св 1. Създам, сътворя а отъ наѧла съꙁъданю. мѫжа  женѫ сътворлъ ѣ естъ бъ М Мк 10.6 З вьсі ѩꙁіці елко сътворі прідѫтъ СП 85.9 бъ еднъ естъ сътворе вꙿсѭ тварь СЕ 67а 4 мꙑ ѹбо вѣрѹмъ въ бога сътворвъшааго небо  ꙁемьѭ С 258.9 Направя да стане, наредя да се извърши нещо. нѣстъ м лѣть сътворт въ свохъ м еже хоштѫ М Мт 20.15 З А ꙇ сътвор дъва на десѧте да бѫдѫтъ съ нмь. ꙇ да посꙑлаатъ ѩ проповѣдат М Мк3.14 З да прославітъ сꙙ сто мꙙ тво. да ставш беꙁаконнааго воводѫ посрѣдѹ рѣкꙑ.  сътворш да не прѣде мѹ корабь С 150.27—28 Образно.  раю отврьст сътворхъ С 469.19 Принеса, донеса [печалба], спечеля. ꙇ прде въторꙑ глѧ. мънасъ твоѣ г сътвор д҃ мънасъ М Лк 19.18 З А сътвор҄ь м ед ὁ εὐεργέτης, ὁ ποιῶν, ὁ ποιήσας, ὁ πεποιηκώς ; сътвор҄ьшаꙗ ж ед ἡ ποιήσασα ; сътвор҄ьше м мн οἱ ποιήσαντες, οἱ πράξαντες Творец, създател, извършител юдеса відѣлъ есі толіка. ꙇ таковаа ꙇ абье лі ꙁабꙑ створьшаго ѣ К 6b 26 ꙇ оꙁрааше сѧ вдѣт сътворьшѫѭ се М Мк 5.32 З А СК У  ꙁдѫтъ сътворьше благаа въ вьскрѣшене жвотѹ. а сътворьше ꙁълаа въ вьскрѣшене сѫдѹ М Йо 5.29 З А 2. Направя, изработя [предмет и под.] ꙇ сътвор бь отъ връв. вьсѧ ꙁгъна цркве М Йо 2.15 З А ї въпаде сѩ вь ѣмѫ ѭже створ СП 7.16 повелѣ сътворт конобъ.  вꙿложт вь нь пьцелъ С 234.5 сътвор панцѫ ꙁѣло малѫ. на прман дъждьнꙑхъ водъ С 549.13 3. Изградя, построя [сграда] аште хощеш да сътвормъ съде тр кровꙑ. тебѣ еднъ  мосеов еднъ.  л еднъ М Мт 17.4 З, А.Срв. Мк 9.5 М, З;Лк 9.33 М З  градъ сътворенъ бꙑстъ. вь н҄емьже с страдаахѫ ст С 90.4 сътвор мѹ клѣть дъвопомосттѫ С 204.17 Образно. скврънѫ отъ съвѣст хъ ост. ꙇ твоѣ повелѣнѣ ѹтвръждаѩ вь нхъ. црквь сътворь нескврънꙿнѫ дха твоего стааго СЕ 22b 22—23 ꙇ сътвор въ мнѣ жлще стѹмѹ твоемѹ дхѹ СЕ 41а 13 4. Направя някого някакъв [нещо някакво] ꙇс же раꙁѹмѣвъ ѣко хотѧтъ прт да въсхꙑтѧтъ і  сътворѧтъ цсрѣ. отде пакꙑ въ горѫ тъ еднъ М Йо 6.15 З А грѧдѣта въ слѣдъ мене. ꙇ сътвор҄ѭ вꙑ комъ ловьца З Мт 4.19 А, СК.Срв. Мк 1.17 М, З;С 496.3 волꙑ хъ тѹьнꙑ сътвор. птѣнѣ хъ ѹмънож. стада хъ многоплодъна сътвор СЕ 15b 14—15, 17 да раꙁдрѣшш отъ грѣхъ раба твоего сего. ꙇ обещьнка сътвор . прѣстꙑхъ твохъ танъ СЕ 80а 10—11 такожде съ прлогомъ  ѹ мене жвеш.  сътворѫ тꙙ дного отъ бол҄ѣръ свохъ С 61.3 пото не сътвор го мѫдра  кротъка С 413.28  невдмо сътворѫ мѹ вьсе тѣло С 554.16 Придам друг вид на нещо, превърна го в нещо друго. н главоѭ своеѭ клън сѧ. ѣко не можеш власа едного бѣла л ръна сътворт М Мт 5.36 З псано естъ храмъ мо храмъ молтвѣ нареетъ сѧ. вꙑ же сътворсте  врътъпъ раꙁбонкомъ М Мт 21.13 ЗI, ЗП. Срв. Мк 11.17 М, З;Лк 19.46 М З тѣмъ ѹбо ꙋдꙑ хвꙑ. сътворѫ ѹдꙑ любодѣц[...] Е 2б 7—8 беꙁаконнъе въсъ денъ неправьдѫ ѹмꙑслі ѩꙁꙑкъ твоі. ѣко брітва ꙁоштрена сътворілъ есі лестъ СП 51.4 Срв. С426.7 вѣстъ бо то  сльнце. того бо рад  ѹстѫп да ношть въ дн сътвор С 503.17 тꙑ ловѣкꙑ небесьнꙑѧ покаꙁа. тꙑ ꙁемьѭ небесе свѣтꙿлѣшѫ сьтвор С 506.1 5. Сторя, извърша нещо лвц же вдѣвъше ꙁнамене. еже сътвор с. глаахѫ ѣко сь естъ въ істнѫ пркъ М Йо 6.14 З А отъвѣща с  рее мъ. едно дѣло сътворхъ  вьс двте сѧ М Йо 7.21 З А  лхо сътворхъ. ꙇ лхо мꙑслхъ. гломь л дѣломь. л помꙑшленемь СЕ 72а 8—9 вьсе же сътворвъ прѣподобънꙑ епскѹпъ петръ. съконьа сꙙ въ добрѣ сповѣдан С 187.26—27 Причиня, сторя някому нещо. глхѫ дрѹгъ къ дрѹгѹ. то бшѧ сътворл св М Лк 6.11 З ї не ѹбоѭ сѩ ьто сътвортъ мнѣ лкъ СП 117.6 Срв. СП55.12 ꙁлѣꙁеш л. л дѫ къ хрістосѹ.  горе тебѣ матъ сътворт С 172.23—24 лꙿма ждове неьст се велко сътворшꙙ. сего бо дѣл҄ьма  жестоко камен сꙙ распадааше С 485.14 a) Като прил. сътвор҄енъ, –ꙑ a) Извършен, сторен правьднꙑ же ... прблжвъ сꙙ къ юньцѹ.  коснѫвъ сꙙ его рѫкама.  въстлапвъ гнѣвъ словесꙑ кротъкꙑм. рѫкоѭ помъ. вьведе въ сво хлѣвъ къ ꙗслемъ. ꙗкоже вꙿсѣмъ двт сꙙ  ѹжаснѫт. сътворенꙑмъ ѹдесемъ С 566.15—16 b) Като същ. сътвор҄ено ср ед сътвор҄енаꙗ ср мн τὸ ποιηϑέν, τὰ πεπραγμένα Сътвореното, създаденото; извършените, случилите се неща  трьпѣѣше влѣкомъ творьць отъ твар. ꙁъдател҄ь отъ ꙁъданꙗ. творьць отъ сътворенааго С 432.2—3 васнь ждовъ ловѣколюбвѣ. то л рекѫ. васнь покажѫтъ сътворенаа стнѫ С 432.17 6. Изпълня [воля, заповед, обет и под.] ꙇже бо аште сътвортъ волѭ бжѭ. съ братръ мо  сестра моѣ. ꙇ мат естъ М Мк 3.35 Срв. ЗЛIа 2 еда матъ хвалѫ рабѹ томѹ. ѣко сътвор повелѣнаа М Лк 17.9 З А СК пріклон срце мое сътворт оправъданѣ твоѣ въ вѣкъ ꙁа въꙁдаане СП 118.112 покорсте л сꙙ ѹбо по ѹставѹ вашемѹ сътворте обѣтъ вашъ С 32.23 повелѣнꙗ цѣсарꙗ послѹшамъ.  ꙁаповѣд го сътвормъ С 260.3 Постъпя според своя [нечия] воля. ть же рабъ вѣдѣвꙑ волѭ га своего. ꙇ не ѹготовавъ л не сътворь по вол его. бьенъ бѫдетъ мьного М Лк 12.47 З гі бже сне гі. ѣкоже тꙑ хощеш. ѣкоже т любо. сътвор съ мноѭ рабомь твомь СЕ 72b 14 Изпълня, спазя [обичай]. ѣкоже нꙑ ес ѹбѣдлъ обꙑа сътворт. пострѣщ братра къ хѹ пршедъша СЕ 82а 8 7. Уредя, организирам [вечеря, Пасха, шествие, събор, празник и под.] ѹтель глтъ ѹ тебе. сътворѭ пасхѫ съ ѹенкꙑ свом М Мт 26.18 З, А, СК.Срв. СЕ 46b 3 лвкъ еднъ сътвор веерѭ велѭ М Лк 14.16 З А СК сътворшꙙ же шьств ст. отъ реенааго мѣста до рѣкꙑ С 60.3 не ꙁамѹдвъ же цѣсарь съборъ епскѹпъскꙑ сътвор С 201.2 вьс бо съшедъше сꙙ попове же  клрц. облаш же  рънорꙁьц.  гѹмен сътворшꙙ праꙁдьнкъ велкъ С 219. 21 сътвор же комсъ. вь дьнь гр.  поꙁорꙑ.  ловтвꙑ С 221.5 Приготвя, подготвя. вьꙁльѣвъш бо с мѵро се на тѣло мое на погребене мѧ сътвор М Мт 26.12 З А СК 8. За определен срок от време — навърша [се], стана сътворвъ же етꙑр десꙙт дьн отде стъ къ госпо дѹ С 168.15  дъва десꙙт  осмь лѣтъ сътворхъ потаѧ хрстосово еуагг҄ел С 227.14 етꙑр десꙙт же лѣтъ сътвор тѹ сѣдꙙ. беꙁъ сътѫженꙗ С 273.29 9. В съчет. с инф. на друг глагол — помогна, стана причина, накарам да се извърши действието, изразено с глагола в инф.  глѹхъѩ сътворі слъшаті.  нѣмъѩ глат А Мк 7.37 въꙁлож рѫцѣ на о его. ꙇ сътвор  проꙁьрѣт М Мк 8.25 З еда можете снꙑ браънꙑѩ доньдеже женхъ естъ съ нм сътворт постт сѧ М Лк 5.34 З  нбса лїковат съ англꙑ сътворлъ естъ Е 7а 18 же прведе мꙙ на раꙁѹмъ тво.  поꙁнат мꙙ сътвор танѫ твоѭ ꙁ дѣтъска въꙁдраста С 31.24 сътворѫ херовмъ покланꙗт т сꙙ С 470.5 10. В съчет. с някои същ. означава действието, назовано със съществителното. Напр.сътворт грѣхъ — съгреша; сътворт ꙁбавл҄ень — избавя; сътворт погꙑбѣль — погубя; сътворт прощень — простя и под блгнъ гъ бъ ꙁлвъ. ѣко посѣт  сътвор ꙁбавлене людемъ свомъ М Лк 1.68 З, А.Срв. СЕ 1b 11 а бъ не матъ л сътворт мьст. ꙇꙁбъранꙑхъ свохъ М Лк 18.7 З А СК сътворхъ сѫдъ ї правъдѫ СП 118.121 прꙁьр на нꙑ. ꙇ на стꙑ храмъ сь. ꙇ сътвор съ нам. ꙇ молѧщмъ сѧ съ нам. богатꙑѩ мⷧст твоеѩ СЕ 63а 4 ѭже вдѣвъ дꙗволъ  въꙁдревъновавъ. сътвор погꙑбѣль ма С 9.11 обраꙁъ кръстънꙑ. въ ѹмѣ свомъ сътворвъ. въꙁдвгъ о сво на небо глагола. благословьнъ с г бе С 161. 8—9 да въскорѣ сътвортъ помоштъ о правѣ вѣрѣ. по дъвою же дьню ѹнвъ цѣсарь воѧ своѧ. схождааше на рать С 192.22—23 нъ того богъ ꙗко недостона ѹкорь сътвор С 214.13 же грѣха не сътвор. н обрѣте сꙙ льсть въ ѹстѣхъ го С 433.22—23 колюбвꙑ владꙑка. абь толкꙑмъ грѣхомъ проштень мѹ сътвор С 523.8 беꙁаконь сътворт ἀνομέω Наруша закон, ред; извърша беззаконие облѣнхомъ бо сꙙ дрѹꙁ же  прѣобдѣвъше. беꙁакон сътворхомъ С 135.21—22 бесрамь сътворт ἀναισχυντέω Извърша безсрамие, постъпя безсрамно вдш л сьѭ женѫ ... ꙗже неꙁъвана прде къ намъ. ꙗже прьво бесрам сътвор С 394.22 бесьствь [бесьсть] сътворт комѹ ἀτιμάζω τινά Охуля, опозоря някого не хѹл хрстосова цѣсарьства хѹльне. да не родвъшѹѹмѹ бесьств сътворш С 328.10—11 събрашꙙ съборъ да не бога славꙙтъ. нъ да хрстосѹ беьст сътворꙙтꙿ С 385.12 бес ѧдъ сътворт ἀτεκνόω Лиша от деца младенштꙙ беꙁ ѹма  матерь бес ꙙдъ сътвор С 397.3—4 блѫдъ сътворт προσφϑείρω, πορνείαν τελέω Извърша блудство; блудствам, развратнича въ блѫдьнѫѭ погꙑбѣль въпадохъ.  сьтворвъ сꙿ н҄еѭ блѫдъ. ꙁъло ꙁъломъ цѣл҄ѫ С 526.1 блѫдъ сътворхъ. ѹбо сьдѣлахъ. крьвь неповньнѫ пролꙗхъ С 528.10—11 вньнъ [вньна] сътворт a) αἰτιάομαι Обвиня някого, направя обвинение срещу някого ко оглаголан носте о ловѣцѣ семъ. кꙿто матъ ба внна. сътворт С 432.19 ѹне бꙑ сце гнѣват сꙙ на тѣхъ. же плꙙсцемъ събран пшѫтъ. тѣхъ бо не внꙿнꙑ сътворш слѹшаѧ пѣсн С 403.19—20 b) ἔνοχον ποιέω Направя някого отговорен за нещо же да съвꙙжете на ꙁем. бѫдетъ съвꙙꙁано на небес. тоже не просто словесꙑ кꙑм. нъ  дѣлесемь вннꙑ сътвор своѧ ѹенкꙑ. рѣшт  вꙙꙁат С 358.6 волѭ сътворт ποιέω τὸ ϑέλημα Изпълня волята, желанието, изискването на някого не сътворь волѧ твоеѩ. ꙇ не съхрань повелѣне твохъ. нъ въпадъ въ раꙁбоѩ дшегѹбънꙑѩ. поработхъ сѧ СЕ 78а 18 сътворѫ вол҄ѫ твоѭ црѹ. тъъѭ да полѹѫ жꙁнь С 65.18 воѩ сътворт ἐκστρατεύω Подготвя, съоръжа войска еѡфлъ же о насъ цѣсарьствѹ. воѧ сътворвъ на скврънавꙑѧ срацнꙑ ꙁде С 56.2 въꙁможьна сътворт δυναμόω Направя някого силен, крепък помолмъ же сꙙ  мꙑ ѹбоꙁ. да богъ ште пае  пае въꙁможьна сътвортъ го С 302.24—25 вѧще сътворт πλεονάζω Превъзхождам някого аште  богатъ с. нмже вꙙште сътворш ѹбогааго С 491.24 далее сътворт ьто отъ кого ἀφίστημί τί τινος Отдалеча, отстраня нещо от някого; прогоня въ стѣ твое католк. ꙇ аплъсцѣ цркве. ꙇ весь поганъскꙑ.  беꙁбожьнꙑ обꙑа. далее сътвор отъ мꙑсл его СЕ 23b 20—21 вꙿсѭ напасть. ꙇ вꙿсе нашестве непрѣꙁнно. далее сътвор отъ раба твоего сего СЕ 25b 6—7 добро сътворт ἀγαϑὸν ποιέω, ἀγαϑοποιέω, εὐεργετέω, εὐδοκιμέω, ποιέω χρηστότητα Извърша добро въпрошѫ вꙑ. аще досто(сто)тъ (!) въ сѫботъ. добро сътворіті А Лк 6.9 Срв.Мк 3.4А ѹклон сѩ отъ ꙁъла і сътвор добро СП 36.27 ѡбрат сѩ дше моѣ въ покої твої. ѣко гь добро сътворі тебѣ СП 114.7 можеш  днѣмъ добро сътворт С 378.26 достона сътворт ἀξιόω Счета за достоен тѣмь же н себе достона сътворхъ прт къ тебѣ М Лк 7.7 З А СК достоно сътворт καταξιόω Удостоя твого то стъ ловѣколюбьствꙗ. ꙁаблѫдвъшааго вьꙁскаатъ (!).  отъ ꙁаблѫжденꙗ обратт.  прьвааго мѣста достоно сътворт С 342.20—21 жрьтвѫ сътворт ϑυσίαν ἐπιτελέω, ἐπιϑύω Извърша жертвоприношение; принеса жертва онъ же блꙁъ го жрътвѫ сътворвъ. скааше тѣм (!) васлска С 17.10 се старѣ васъ ѹктімонъ въдастъ сꙙ.  жрътвѫ сътвор С 136.27 ꙁъло [ꙁъло] сътворт ἄτοπον πράσσω, κακὸν ποιέω [τίκτω, δραματουργέω], πονηρὸν ποιέω, κακῶς ποιέω, κακοποιέω, κακουργέω, ἀσχημονέω Извърша, причиня зло а сь ньсоже ꙁъла не сътвор М Лк 23.41 З А їже не ѹлъстітъ ѩꙁꙑкомъ своімъ. ні сътворітъ іскрънюмѹ сі ꙁьла СП 14.3 тебѣ едіномѹ съгрѣшіхъ. ї ꙁълое прѣдъ тобоѭ створіхъ СП 50.6 ꙁълꙑм бо мже вь жꙁн мо трьпѣвъ. побѣдхъ. тѣм въ старост мо ꙁъло сътворвъ въпадохъ С 525.3—4 ꙁвѣсто сътворт πληροφορέω Известя, съобщя нещо със сигурност, потвърдя въ кꙑхъ мѣстѣхъ жвеш повѣждъ. да тамо прдѫ. т обѣшѫ сꙙ вꙑ тво. дондеже пршъдъ ꙁвѣсто сътворш їѡсфѹ С 242.13 скѹсъ сътворт πειράζω Съблазня, въведа в изкушение ꙗко то сꙙ сьвѣштаста скѹсъ сътворт. дѹхомъ господьн҄емь С 363.18—19 каꙁнь сътворт комѹ τιμωρέομαί τινα Накажа някого не прде бо въ прьво пршьств. мѫт  каꙁнь сьтворт невѣрьнꙑмъ С 481.11—12 кромѣ сътворт ξένον ποιέω, ἀφίστημι Отстраня, отблъсна дноѭ бо отца мꙙ лшвъ. тъшттъ сꙙ да  бога мꙙ кромѣ сътвортъ ... горѣ  долѹ врьттъ сꙙ. да бꙑ мꙙ кромѣ отъ сьна же вдѣхъ сътворлъ С 366.26—27, 27—28 кѹплѭ сътворт διαπραγματεύομαι, πραγματεύομαι Изтъргувам ꙇ рее да пргласѧтъ емѹ рабꙑ тꙑ. ꙇмъже дастъ съребро. да ѹвѣстъ какѫ кѹплѭ сѫтъ сътворл М Лк 19.15 З А Образно.  съ агꙿг҄елꙑ веселꙙтъ сꙙ. кѹпл҄ѫ сътворшꙙ съ небесскꙑм дѣлꙑ.  сѹгѹбь пробрѣтошꙙ С 55.9 льсть сътворт δολιόω Измамя, постъпя коварно прѣвраті срдце сво (!). въꙁненавідѣті людеі его  лестъ створіті въ рабѣхъ его СП 104.25 любꙑ [прѣлюбꙑ] сътворт μοιχεύω, μοιχεύομαι, μοιχάομαι, πορνεύω Извърша прелюбодеяние, блудство, грях слꙑшасте ѣко реено бъⷭ҇і древънмъ. не прѣлюбꙑ сътворш М Мт 5.27 З ѣко вьсѣкъ же вьꙁьртъ на женѫ съ похотѭ. юже любꙑ сътвор съ неѭ въ срдц своемь М Мт 5.28 З еже не ѹбьеш. не прѣлюбꙑ сътворш не ѹкрадеш М Мт 19.18А ꙁаповѣд вѣс не ѹб не прѣлюбъ [!] сътвор М Лк 18.20 З А СК  ѹбьена бꙑстъ ꙁемлѣ кръвьм.  осквръні сѩ вь дѣлѣхъ іхъ.  любꙑ створішѩ въ нананіхъ своіхъ СП 105.39 молтвѫ [молтвꙑ] сътворт πρεσβεύω, εὐχὴν ἐπιτελέω, προσεύχομαι, εὔχομαι, ἐπεύχομαι Помоля се, отправя молитва [молитви] вꙑ бѫдѣте ходата. сътворте молтвѫ ꙁа мене С 364.10 прѣдъстав мѹ хлѣбъ  молтвꙑ многꙑ сьтвор С 524.10 прлежно молтвѫ сътворвъ. отꙿпѹст го пѫтемъ свомъ т благословестввъ С 527.16 нагъ сътворт γυμνόω Съблека някого блюдѣте сѧ врага. да не нагꙑ сътвортъ вꙑ. ѣко адама СЕ 97b 9—10 напасть [пакость] сътворт комѹ ἐπηρεάζω τινά, ἀδικέω τινά, βλάπτω τινά Навредя, напакостя на някого есо раді. ꙇ по ъто. ръці мі. напасть бо мі створі вельѭ К 8b 38—39 ꙁарее мѹ да нкꙿдеже сꙙ не ꙗвтъ. н пакост сътвортъ комѹ С 36.26 аште сътвор пакость огн҄ь въ пѹстꙑн҄ кѫпнѣ. то  мар сътвортъ пакость пршьств мо С 250. 21, 22—23 на потрѣбѫ сътворт комѹ χρήσιμον καϑίστημί τινι Направя необходимото, полезното за някого да ꙿто т бꙑстъ да отде отъ свого воньства. а не пае себе ѹстро тꙑ.  на потрѣбѫ сътворт. свꙙтꙑмъ цѣсаремъ  ꙁакономъ мъ С 147.15 насль сътворт комѹ βιάζομαί τινα Извърша насилие над някого  насіль сътворшꙙ мѹ С 33.1—2 не врѣдѹ сътворт ьто ἀποδοκιμάζω τι Сметна, обявя нещо за негодно; отхвърля нещо камень егоже не врѣдѹ сътворшѧ ꙁждѫште. съ бꙑстъ въ главѫ ѫгълѫ М Мт 21.42 ЗI, А, СК.Срв. Мк 12.10 М, З;Лк 20.17 М, З;СП 117.22 нѹждѫ себѣ сътворт ἀναγκαῖον ἡγέομαι Принуден съм ѹклон сꙙ оть н҄хъ. нѹждѫ себѣ сътворвъ.  їнѣмъ прѣжде жьдѫштїмъ. проповѣдат слово бе съблаꙁна С 24.16—17 обдѫ сътворт комѹ ἀδικέω τινά Обидя, охуля някого кѫѭ обдѫ намъ сътворвъше. тако мѫш.  прѣбꙑвааш бѧ С 50.4—5 отъвѣтъ сътворт a) ἀπόκρισιν δίδωμι Дам отговор, отговоря ꙇ гла св. отъ кѫдѹ ес тꙑ. ꙇс же отъвѣта не сътвор емѹ М Йо 19.9 З СК Б b) [ἀπόφασιν] ἀποφαίνομαι Обявя решение; произнеса присъда да ждеже отъвѣтъ сътвор тѹ  тѣло съконьано бꙑстъ С 61.27 да ѹже ѹбо отъвѣтъ сътворт на н҄ь.  се рекъ повелѣ го вь рѣкѫ вьврѣшт С 153.28—29 плодъ сътворт καρπὸν ποιέω [φέρω], καρπογονέω, καρποφορέω, καρπόομαι Дам плод егда же проꙁѧбе трѣва  плодъ сътвор. тъгда ав сѧ  плѣвелъ М Мт 13.26 З А У аште бож ловѣколюб дастъ сѣмен семѹ.  камен семѹ слѫ ꙗкоже плодъ сътворт. то вѣдта ꙗкоже тѹн҄е цѣсарьство небесьско датъ м богъ С 300.11—12 ꙁан҄е смокꙑ плода не сътвор. на сцѫ смокве вьꙁлѣꙁе ꙁакꙿхе вдѣтъ господа С 350.12 Образно. сътворте ѹбо плодꙑ достонꙑ покааню М Лк 3.8 З А СК да плодъ мъногъ сътворте. ꙇ бѫдете мо ѹенц М Йо 15.8 З А СК како бо. можааше ште съмрьтьнъ плодъ сътворт. їсѹ пршъдъшѹ.  вьскръсен мров проповѣдаѭштѹ С 351.22 поꙁорѹ сътворт ϑριαμβεύω Опозоря, унизя, посрамя сь стъ стъ. облвъ крьстомъ.  поꙁорѹ сътворвъ.  ослабл҄ь жлꙑ вашꙙ С 467.4—5 похоть сътворт τὸ ἱκανὸν ποιέω Угодя, задоволя, удовлетворя желанието на някого платъ же хотѧ народѹ похоть сътворт. пѹст мъ варавѫ М Мк 15.15 З прѧстьнка сътворт κληρονομέω, κοινωνὸν ἀναδείκνυμι Направя съпричастен някого към нещо егда і дрѹгꙑмъ ѹенікомъ. тако ꙇ стѣꙇ трапеꙁѣ. пріѧстьнка і створі К 7b 39 тебе же матъ прꙙстьнка сътворт огню вѣьнѹѹмѹ С 4.12  прꙙстьнкꙑ небесьнѹѹмѹ веселю. ꙁемьнꙑѧ сьтвор С 322.3—4 прьво сътвор҄енъ πρωτόπλαστος Първосъздаден ѡ съмрьт хрстосѹ на радость ... недѫжьнꙑмъ цѣльба правьдънꙑмъ отъдъшен. дꙗволѹ раꙁорен бѣсомъ оштен. прьво сътворенѹѹмѹ адамѹ поновьн С 315.2—3 пѫть сътворт ὁδοποιέω Направя, прокарам път поть сътворі прѣдъ німь. ї насаді кореніѣ его і їсплън ꙁемлѫ СП 79.10 Образно. пѫть сътворі стьѕѫ гнѣвѹ своемѹ. не поштѩдѩ отъ съмръті дшѩ іхъ СП 77.50 равьна сътворт ἴσον ποιέω Направя някого равен на друг, изравня по заслуги како сьѩ послѣдьнѧѩ. еднъ асъ сътворьшѧ. ꙇ равънꙑ намъ сътворлъ ѩ ес. понесъше мъ тѧготѫ дьне  варъ М Мт 20.12 ЗI А свободь сътворт ἐλεύϑερον ποιέω Освободя, избавя някого от нещо  свободь сего сътворш отъ дѹха сего нестааго С 173.10 слово въꙁданью сътворт Дам сметка, отчет како т ꙁасъвѣдѣтельствѹетъ намъ. ꙇꙁвѣстѹѩ. ѣко слово въꙁданью сътворт ꙇмаш. вь день страшънааго сѫда ꙁа дшѭ его СЕ 82b 15—16 слꙑшанъ [ѹслꙑшанъ] сътворт ἀκουτίζω [ἀκουτίζομαι], ἀκουστὸν ποιέω Направя да се чуе блгсіте ѩꙁꙑц ба нашего. ї слꙑшанъ сътворте гласъ хвалꙑ его СП 65.8 Срв. СП105.2 С486.24 С489.27 с нбі ѹлꙑшанъ створлъ естъ сѫдъ СП 75.9 съвѣтъ сътворт συμβουλεύομαι, συμβούλιον λαμβάνω, συμβούλιον ποιέω [вар. συμβούλιον ἑτοιμάζω], συνϑήκην ποιέω, σκέπτομαι Свикам съвет, направя съвещание; обсъдя ꙇ съвѣтъ сътворшѧ да сса льстѭ мѫтъ  ѹбѭтъ М Мт 26.4 СК ꙇ събърашѧ сѧ старьц. съвѣтъ же сътворьше. съребро мъного дашѧ вономъ М Мт 28.12 З А СК ꙇ абье на ѹтрѣ съвѣтъ сътворьше архере  старьц.  кънжънкꙑ  весь сънемъ. съвѧꙁавъше са вѣсѧ.  прѣдашѧ  платов М Мк 15.1 З егда съвѣтꙑ беꙁаконнꙑѩ сътворі. ꙇ скаше сѧтъ. подобна врѣмене. да прѣдаастъ і. тогда прістѫ(.)ішѧ къ немѹ ѹеніці его К 6а 3—4 сьвѣтъ же сътворьша мѫтел҄ѣ рекоста. сѧ останькꙑ аште сце оставмъ. вьꙁꙙт ѧ мѫтъ крьстꙗн С 80.24 съвѣтъ сътворт на кого συμβούλιον λαμβάνω [βουλεύομαι] κατά τινος Наговоря се, направя заговор срещу някого фарсѣ же шедъше съвѣтъ сътворшѧ на нь. како  погѹбѧтъ М Мт 12.14 З. Срв. С396.11 ютрѹ же бꙑвъшѹ. съвѣтъ сътворшѧ вьс архере  старьц людьсц на са. ѣко ѹбт  М Мт 27.1 З А СК коѧ дѣл҄ьма внꙑ повѣдте м ѡ ждове сьвѣтъ сътворсте на н҄его С 402.22—23 сътворт пеаль λυπέω Опечаля, измъча не сътѫж мар. не сътвор пеал же отъ марѧ С 242.29 сътворт с тѧжько ἄχϑομαι Ставам печален, тъжен прокъ же хъ днае не покорꙙште сꙙ. по дꙗволовѣ слѣ.  тꙙжько с сътворвъше о съкрѹшенї кѹмра свого С 35. 19—20 тъщетѫ сътворт πλεονεκτέω [вар. ἀδικέω] Измамя; ощетя вельѭ. тъштетѫ мі сътворі. много м іꙁглагола К 8b 39—40 ѹдо сътворт комѹ ἐκπλήσσω τινά Учудя, смая някого а вьпѧ тожде ꙁъван свꙙтꙑхъ. кръстꙗнъ смъ.  напраснімъ прѣложенꙗ. ѹдо сътворлъ ꙁърꙙштмъ С 93.23 М З А СК Б ЗП О У Е СП СС СЕ ТФ К С ЗЛ Р МЛ КН П5 Гр ποιέω [вар. διδάσκω] πράσσω ἐργάζομαι δημιουργέω πλάσσω ἀναπλάσσω διαπράσσω διατελέω διανύω ἐπιτελέω γίγνομαι καινοτομέω καινουργέω τεκταίνομαι ὑφαίνω κατασκευάζω παρασκευάζω κτίζω κατοικίζω οἰκοδομέω ἐποικοδομέω κτάομαι γεννάω διαπεραίνω συνίσταμαι ἀνίστημι παρίσταμαι καϑίστημι ἀποκαϑίστημι χράομαι φιλοκαλέω ἐμποιέω προσομιλέω δράσσομαι ἄγω ἀνάγω παράγω ἐπιδείκνυμι τολμάω δραματουργέω ὑπάρχω πληρόω προσφέρω ἀναδείκνυμι πείϑω ἀργέω сьтворт створт сътворіт сътворіті створіт створіті Нвб сътворя [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер БТР АР створя диал ДА