Старобългарски речник
съсѫщьнъ 
съсѫщьнъ -ꙑ прил Който обладава една същност, едно естество с някого; който съществува заедно и едновременно с някого; единосъщен сѫ влко бже вꙿседръжтелю. вꙑшъне цръ славѣ. ꙇже съ жвꙑмь твомь. ꙇ съсѫщьнꙑмь сномь. ꙇ сходѧщмь отъ тебе дхомь ... прꙁьр мⷧдъномь окомь. на съмѣрене раба твоего сего СЕ 93а 16 Изч СЕ Гр ἐνυπόστατος Нвб Срв единосъщ, единосъщен