Старобългарски речник
състоꙗнь 
състоꙗнь -ꙗ ср Устойчивост, упорство, твърдост м҃ сѫтъ мѫжь. ꙗкоже днѫ дшѫ мѫште. въ раꙁдѣл҄ена тѣлеса. а въ дномъ съдꙑхан.  дн҄ен вѣрꙑ. дно же  трьпѣн же протвѫ лютꙑмъ.  състоꙗнже ꙁа стнѫ покаꙁашꙙ С 82.20 Изч С Гр ἔνστασις състоꙗн Нвб Срв състояние ’положение, в което се намира лице или предмет в определен момент ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ЕтБАН добро имотно положение, благосъстояние ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ЕтБАН липса на движение, покой, застой ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ЕтБАН