Старобългарски речник
съсат 
съсат -съсѫ -съсеш несв 1. За кърмаче — суча, бозая блаженое рѣво ношъше тѧ. ꙇ съсъца ѣже ес съсалъ М Лк 11.27 З А СК въдовц ко ѹбоꙁѣ снъ ноꙙдъ дꙿнае съсꙑ. гоже носꙙшт въ паꙁѹсѣ мат мѹ. въ врѣмꙙ жꙙтвѣ шъдъш да съберетъ класꙑ на пштѫ себѣ. полож на ꙁем сна свого С 43.13 прподобꙙтъ сꙙ цръквьн кръмьнц. дѣтехъ же млѣко по вьсꙙ дьн. пшт себѣ отъ матера съса съсѫтъ  прсно просꙙтъ С 384.15 Образно. ꙗкоже  мꙑ прьвꙑ съсъ подавъше ѹмѹ вашемѹ веселꙗахомъ сꙙ. вамъ сѫштемъ (погр. вм. съсѫштемъ, Север., с. 312, бел. под линия) млѣка словъмъ С 312.13—14 2. Прич. сег. деят. като същ. съсѫще м мн [οἱ] ϑηλάζοντες Невръстни, неопитни, млади хора прен нѣсте л ьл нколже. ѣко ꙁ ѹстъ младьнеь  съсѫштхъ съвръшлъ ес хвалѫ М Мт 21.16 ЗI, СК, ЗП. Срв. СП 8.3 К1а 21—22 С320.25 С331.6 С335.29 С336.12 С403.10 въпрашаахѫ кто сь стъ. съсѫшт богословꙙтъ. а старьц хѹлꙙтъ С 324.5 М З А СК ЗП СП К С Гр ϑηλάζω ἐφέλκω ὑφέλκω сьсат Нвб Срв сисам диал НТ ЕтМл ДА съсец м РРОДД