Старобългарски речник
сърадоват сѧ 
сърадоват сѧ -сърадѹѭ сѧ -сърадѹш сѧ св Сърадвам се, зарадвам се заедно с някого, споделя радостта на някого ꙇ на радость поꙁъва нꙑ бесплотънꙑѩ. сърадѹте м сѧ. ѣко обрѣтъ пакꙑ драгъмѫ погꙑбъшѭѭ м СЕ 84а 13—14 Изч СЕ Нвб сърадвам [се] ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР