Старобългарски речник
съпрѧтатII 
съпрѧтат -съпрѧтаѭ -съпрѧташ несв св 1. Усмирявам, обуздавам, умирявам пршъдъ же господь мръ нашъ съпрꙙта сѫпротвънꙑхъ ловѣкъ скврънꙑ. мѫтꙙштꙙѧ жꙁн сеѧ сласт слано море.  пѣнънꙑѧ страст вльнꙑ С 352.14 море своѧ вльнꙑ съпрꙙтаѧ на шъств владꙑцѣ готовьꙗше сꙙ. а онѣхъ срьдьце ... ѹстꙑ пѣнꙗаше С 399.7 2. Премахвам, отстранявам прѣдаш рьц м вьса съдръжꙙштааго ... стьствѹ вьсемѹ владꙑкѫ. нъ да мѹ съпрꙙтаатъ беꙁѹме  наѹтъ. ꙗко аште не бꙑ нехѹльнъ не бꙑ прѣдалъ сꙙ С 412.8 хотѣхꙿ вашѫ сьпрꙙтат ꙁьлобь. нь лма же вꙑ не рате. нъ днае прѣбꙑвате въ сво ꙁьлоб. се аꙁъ самъ сꙙ прѣдаѭ С 413.23 3. Предпазвам, защитавам бꙑстъ намъ лоꙁа богоносьнаꙗ. ꙁно грѣховънꙑ нашъ. съпрꙙтаѭшт ꙗко сѣнь покоꙗ намъ даѭшт С 353.21 Изч С Гр ἀναστέλλω καταστέλλω сьпрꙙтат съпрꙙтат Вж. при съпрѧтатI Нвб