Старобългарски речник
съпрснотекꙑ 
съпрснотекꙑ - прич прил Непресъхващ, постоянен, вечен ѣко бескврънъно тѣло сътѧжавъш. кръвѫ мастъ стааеш. прѣславнаѣ. даръ мѧщ съпрснотекѫщъ. отъ ха ба. млтвам твом подаѫщ велѫ млстъ Е 34б 8—9 Изч Е Гр ἀέναος Нвб Срв присно остар