Старобългарски речник
съпаст сѧII 
съпаст сѧ -съпасѫ сѧ -съпасеш сѧ св 1. Спася се от опасност, заплаха съпас сѧ самъ. ꙇ сънд съ крста М Мк 15.30 З А СК не спетъ сѩ црь многѫ слѫ.  сполнъ не спетъ сѩ множьствомь крѣпост своеѩ СП 32. 16 хвалѩ пріꙁовѫ гѣ  отъ врагъ моіхъ спсѫ сѩ СП 17.4 2. Спася се, постигна духовно спасение помоѕ м гі ї спѫ сѩ СП 118.117 Срв. СЕ85а 17 РVII 4.34 3. В християнството — спася се, избавя се от греха и постигна вечен живот прѣтръпѣвꙑ же до коньца тъ спст сѧ М Мт 24.13 ЗI, А, СК. Срв. С 71.1 блнъ бъ. хотѧ да вꙿс лц спасѫтъ сѧ. ꙇ въ раꙁѹмъ ꙇстнънꙑ прдѫтъ СЕ 96b 3 ѹвѣждъ богꙑ  съпас сѧ.  аꙁъ повел҄ѫ враемъ цѣлт тꙙ С 115.3 отъвръже сꙙ потрѣбъ мръскꙑхъ. осмааго на десꙙте своѧ връстꙑ лѣта.  прмъ десꙙторо братѧ хотꙙштꙙѧ сꙙ съпаст. моностꙑръ сътвор тѹ С 279.16  слꙑша гласъ глагол҄ѫштъ отъ свѣта того. аште хоштеш съпаст сꙙ. то въслѣдѹ свѣта сего С 282.30 хощеш да б  еднъ к(ъ) погъбꙿнѫлъ. нъ да вꙿс спсѫтꙿ сѧ  вь раꙁѹмъ стнъ прдѫтъ Р VII 4.3 М З А СК СП СЕ С Р Гр σῴζω ἐμαυτόν σῴζομαι Вж. при съпастII Нвб