Старобългарски речник
сънѣдьнъ
сънѣдьнъ
-ꙑ
прил
същ
сънѣдьно
ср
ед
[τὸ] βρώσιμον, προσφάγιον
Нещо за ядене, храна
рее мъ. ꙇмате л ъто сънѣдъно съде
М
Лк 24.41
А.
Срв.Йо 21.5
М
З
А
СК
аще кꙿто бѣдоѭ ѹкрадетъ. сънѣдъно ьто. к҃ денъ да покаетъ сѧ
СЕ
103b 1
Срв.
СЕ104а 26
М
З
А
СК
СЕ
сънѣдънъ
снѣдьнъ
сънѣднъ
Нвб
Срв
[из]яден, снядение
ср
остар
ВА