Старобългарски речник
сънорт 
сънорт -сънорѭ -сънорш св Отместя, отхвърля, отблъсна настрана събърашꙙ съборъ да не вѣрѫ съꙁждѫтъ. нъ да ѫгълънꙑ камень сънорꙙтъ С 385.14 Изч С Гр ἀπορρίπτω Нвб Срв [раз]оря, [об]оря